АВТОПОРТРЕТ

Аз съм глад и жажда

в суха равнина

и на глад и жажда

пръскам семена.

Слънце ме изгаря

и не е лъжа –

в мен трепти омара

наместо душа.

Колко пъти чувах

ручей да шуми

като луд се втурвах

и по цели дни

в равната безкрайност

скитах отмалял.

Бях напразна радост,

после само жал!

Тя ли ме научи,

Че съм прокълнат –

Да шуми в мен ручей,

Да боли в мен глад?

Ако ви подскаже

нечий болен ход ,

хиляди миражи

и лъжлив живот,

ако заговори

друг така със вас,

знайте мили хора,

че това съм аз!…

Аз съм глад и жажда

в суха равнина,

И на глад и жажда пръскам семена.

Nikolay Kolev – Poeta