Шумят дъждовните потоци
В затишието след дъжда
Под изтънели светли облаци
Свежеят родните места
От планината хладно вее,
Извива плавен кръг орел
Далеч се взирам и копнея
По най-вълнуващата цел:
Да преоткривам красотата
Поезия да стане тя
А в дни и нощи на зачатия
Да те осмислям самота!
Шумят дъждовните потоци
Свежеят родните места
Топят се тия светли облаци
И грейва синя лекота
Връхлита песенна тревога
Не си последен нито пръв,
Но знай че Прометеев огън
Не озарява всяка кръв!
Вилня в теб зло, вилняха страсти
От тях подмятан като лист,
умираше ти безучастно,
отрекъл всеки порив чист.
Сега си нов, сега си ясен,
не криеш никаква вина
Като простор си ти, огласян
на стих и рима от звъна.
И преоткривай красотата,
Поезия да стане тя,
А в дни и нощи на зачатия
Облитай с мълнии кръвта!
Ще имаш въплатена в думи
И най-голямата мечта,
Зеленото на дните буйни
и мъдрото на зрелостта.
Ще имаш родното, което
възпламенява обичта,
ще имаш хората с небето
земята цяла и плода!
1969 Nykolay Kolev
