Преди да заспя
След буквите по редовете
Унесеният поглед тича
Въображението свети
На чужди вери се обрича,
За да усети вечността им и вземе
По нещо от духа изваян
На всяко време.
Пространствата излъчват сила,
Нахлуват равномерни, стройни
И звезден шемет се разстила
Детето - Бог твори спокойно,
Искри лъчисто мисълта му вселенна,
Заспивам – люшната камбана,
И звук заглъхнал постепенно.
юни 1970
Звезда
По гръб отпуснат на тревата
Поглъщам звездната виелица,
О, как тупти под мен земята,
А въздухът е като хелий!
Защо ли дъх не ми остана?
Измъчва тази лекота
Бих искал с оросени длани
Да милвам паднала звезда.
1964
Шевица
Угари димящи помня,
Чувам плясък на крила,
Виждам как в небе огромно,
Плуват сините била.
Бос вървях по коловоза,
Дишах бяла лекота
И откъсвах като роза
Веселата свобода.
Как сребрееше реката!
Газех бистрата вода
Цветовете на дъгата
Наблюдавах след дъжда
И втъках в една шевица
Тия чудни цветове,
Полета на бързи птици,
Летен гръм и ветрове!
1974