В град един и шумен и голям
Бях от мъката си разболян
Като некролог в дъждовен ден,
Затова, че не вървеше с мен!
Спирах пред реклами и кина,
Блед в лицето, блед като деня,
Който доизгасваше сломен,
Затова, че не вървеше с мен!
Ревност и омраза приютил,
Някого издебнал и убил
Виждах си смеха окървавен,
Затова, че не вървеше с мен!
Този смях спаси ме изведнъж
Прероди ме в горд и силен мъж.
Пак пламтях, но с пламък по-студен,
Затова, че не вървеше с мен!
Nikolay Kolev – Poeta