След буквите по редовете
Унесеният поглед тича
Въображението свети
На чужди вери се обрича,
За да усети вечността им и вземе
По нещо от духа изваян
На всяко време.
Пространствата излъчват сила,
Нахлуват равномерни, стройни
И звезден шемет се разстила
Детето-Бог твори спокойно,
Искри лъчисто мисълта му вселенна,
Заспивам – люшната камбана,
И звук заглъхнал постепенно.
юни 1970 Nikolay Kolev – Poeta
