Биография
Николай Ангелов Колев – Поета е роден на 19 септември 1943 г. в село Добромирка, Габровска област. Средното си образование получава в Първа гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – В.Търново. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Още като студент се изявява като надарен поет. Участва в рецитали. Няколко години учителства в селата Гостилица и Дрента и в гр.Сухиндол. Имал е семейство, дъщеря – Людмила.
Още като студент се изявява като надарен поет. Участва в рецитали, публикува стихове в издаваните литературни сборници с наслов „Янтра – Литературен сборник“ на Литературния кабинет към тогавашния Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“ през 1963 г. във Велико Търново.
Литературни историци и критици, творци за Николай Колев –Поета :
Акад. Иван Радев :
„Николай Колев – Поета е една от емблемите на търновската поетическа школа.
Той е „най-големият поет, който Велико Търново е дало на българската литература в наше време.” Отпреди години е стихът: „Ако от чувства няма полза, от скучен разум няма дваж!“ За поета у Николай това не бе декларация. Нещо повече – не бе и клетва. То си остана просто непоколебимо следвано верую, което с неумолимата си логика се вгради в човешката му и творческа драма.“
Из предговора на акад.Радев към първата стихосбирка „Спасена памет“, 1990
„Думи имам страстно утаени“:
„С осанката на Йовковия герой от „Последна радост“ Николай Колев е неотделим от всекидневието и духовния пейзаж на Баждарлъка в Търново. Николай не беше се обричал на бохемата. Тя го причака изневиделица и той се примири. В многото тетрадки, в оставените у приятели – случайни и постоянни – десетки и стотици стихове, епиграми, посвещения, пародии, над дълбоките му откровения и импровизации витаят тютюнев дим и кръчмарска глъч. Но и голямото лъчение на неговия детски чист порив, на трогващата и спечелваща вдъхновеност, на болната му душа, която се бе пречистила в стиха… И изричайки го – свещенодействуваше, и споделяйки го – се осъществяваше… Несъмнена лирична нагласа превръща всичко в биография на една все по-отчуждаваща се от житейските – за сметка на нравствените опори – чувствителност. Следвайки я, авторът на предлаганите стихове остана верен на предметната образност, на изчистената поетическа фраза, на традиционната рима, на класически търсената поанта…
Чета стиховете на Николай, а мисля за човека, и се питам: Какво ще стане с поезията, когато изчезнат посветилите й се не чрез шумна популярност и постоянно присъствуващи томове в книжарниците, а нейните безкористни рицари, заставащи на нейна стража с ръкописните си откровения, с вдъхновените си рецитации по литературни четения, клубове и случайни срещи? Всичко в нашия забързан, делови и прагматичен живот ни говори, че няма място за тях, че такива днес не биха могли да дишат и съществуват. Но в разрез с „бюлетина на времето“ застава пред теб един Николай Колев, застава със стиховете и поведението си, с изплаканите си изповеди и те убеждава, че „племето“ е неизкоренимо…
Човекът и неговата поезия са нещо неделимо. Но докато създаденият веднъж стих може винаги да дочака и да се радва на възмездие, то неговият автор набира неумолимо скорост по надличната логика на живия човек.“
Проф. Димитър Кенанов :
Из книгата на проф. Кенанов „Тихата лирика и търновското студентство“, 2023: ..С изригващи овации легендарните рецитали на първите великотърновски университетски поети са празници на артистизма, както въодушевено си спомня Генчо Витанов: „Първа аудитория беше наистина Духовен ренесанс, ние прокарвахме пътя на нещо ново и затова се вслушвахме и вглеждахме внимателно един в друг, очакващи изненадата на откритието – кой е между нас Поетът?
И ето на подиума излизаше Николай Колев – по прякор бай Чон. Едър, силен, с права, отметната на една страна черна коса – и започваше с бавен глас да рецитира своите звучни, отмерени, с класическа яснота и категоричност стихове. Изпращахме го с френетични овации. Той изразяваше фанатичната вяра в магическата сила на поезията. За Николай Колев – Поета, тя беше всичко – светая светих, мисия, призвание, живот…“
Радко Радков – поет :
Из предговора на Р.Радков към третата стихосбирка „Неподозирани шедьоври“, 2005
„Пламтяща метафизика, могъщ пантеизъм, „златокръвно семе“ на неизтощимо родолюбие, изумителен сюрреалистичен рисунък като в картините на Салвадор Дали – в неговите строфи „кръстосват рапири“ мълнии на гениалност.“
Из Биографични бележки към юбилейния сборник „Светостта на болката“, 2025
„Поезията остава неговото призвание, начин на живот, страст и болест. Както той самият пише в едно от прекрасните си стихотворения:
Майко, защо съм поет?
Моето въображение –
няма за него покой.
Пламват у мен отражения.
Водя със словото бой.
Тази безкрайна война е
моята сила и страст.
Как ще завърши не зная.
Може би труп ще съм аз?…
Същият този талант определя и съдбата му. Големият талант е както благословение, така и кръст. Николай Колев – Поета приема този кръст достойно, до края на дните си.“
Поетическо творчество, издания, награди на Николай Колев -Поета
Николай Колев – Поета умира от сърдечна недостатъчност на 10 януари 2005 г. След смъртта му остават папки със стотици непубликувани текстове.
Приживе излизат едва две стихосбирки. Дебютната му стихосбирка „Спасена памет“ излиза през 1990 г. в пловдивското издателство „Хр. Г. Данов“. През 1999 г. великотърновското издателство „Слово“ пуска от печат сборника „Лирика“ (предговор, съставителство и редакция акад. Иван Радев, художник Христо Панев). През 2005 г. изд. „Български писател“ (София) отпечатва книгата му със стихове „Неподозирани шедьоври“ трета поред, която излиза посмъртно. Авторът е включен в колекционерската антология „Музика над града“ (2017; част от „Поредица 100“ на изд. „Босилков“, В. Търново) заедно с поетите Радко Радков и Янислав Янков, като текстовете са съчетани с репродукции от картини на художничката Ваня Панайотова. Колев е удостоен със званието „Принц на поетите” от Френската академия „Солензара” в Париж (2005) за най-добър сюрреалистичен стих за стихотворението „Картина“. Френската академия „Солензара” е първото и главно учреждение на Френския институт, създадено с цел изучаване на езика и литературата, формиране на езиковите и литературни норми. Избирането в Академията е пожизнено, поради това наричат академиците „безсмъртните“.