Author: Lyudmila

Биография

Николай Ангелов Колев – Поета е роден на 19 септември 1943 г. в село Добромирка, Габровска област. Средното си образование получава в Първа гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – В.Търново. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Още като студент се изявява като надарен поет. Участва в рецитали. Няколко години учителства в селата Гостилица и Дрента. Имал е семейство, дъщеря – Людмила.

През 1986 г. Колев е удостоен със званието “Принц на поетите” от Френската академия на науките “Солензара”. Стихът отпреди години “Ако от чувства няма полза, от скучен разум няма дваж!” остава непоколебимо следваното верую на поета.

Поезията му е пламтяща метафизика от могъщ пантеизам и изумително въображение като в картините на Салвадор Дали. Той, по определението на проф. Иван Радев, е “най-големият поет, който Велико Търново е дало на българската литература в наше време.”

Автор на три стихосбирки: “Спасена памет”, 1990, изд. “Христо Г. Данов”; “Лирика”, 1999, изд. “Слово” и “Неподозирани шедьоври”, 2005, изд. “Български писател”. Умира на 10 януари 2005 г. След смъртта му остават папки със стотици непубликувани текстове.

За събитието:

“Светостта на болката” – Лирика от Николай Колев-Поета

Книгата излиза по повод 20-годишната от кончината на Поета. 

Из предговора на редакторката Свежа Дачева:

Кажи на другия след мен, при извора да ме намери 

Посвещавам предговора на Людмила, за силата ѝ да инициира и осъществи това издание в памет на 20-годишнината от кончината на нейния баща.

Николай Колев е поетът, роден през 1943 г.  в Добромирка и започнал своя творчески път през студентските години в любимия си град Велико Търново, в обкръжението на Калина Ковачева и Янислав Янков. Веднага след тях се появяват Борис Христов, Марин Георгиев, Таньо Клисуров, Маргарита Петкова, Йордан Велчев, Здравко Пеев… Между 1967 и 1981 г. той учителства във Великотърновски и Габровски села, но никога, до самия край на 62-годишния си живот, не престава да пише стихове. 

Тежката му житейска съдба става причина неговата първа книга „Спасена памет“ да види бял свят едва през 1990 година. Съставител и автор на предговора е Иван Радев.  Включените в нея 28 стихотворения са подбрани от папките, които Николай имаше навика да оставя при приятели. В тази книга има стихове и от „моята папка“, която предоставих на Радев, по негова молба, десетина години преди това.

Втората книга, озаглавена „Лирика“ излиза през 1999 г., пак под редакцията и с предговор на проф. дфн Иван Радев. През 2005 година – годината на кончината на Николай Колев, под редакцията и с предговор от Радко Радков, излиза третата му стихосбирка под заглавие „Неподозирани шедьоври“. Тя съдържа 108 творби, болшинството от които са препечатани от предишните му две книги. В предговора Радков цитира академик Иван Радев: „Николай Колев е най-големият поет, който Велико Търново е дало на българската литература в наше време“ и добавя: „Всъщност той е от големите поети на България за всички времена.“ Поради късния си дебют, Николай се съмняваше в себе си като творец, но едновременна с това той твореше така, както дишаше. Това мога да потвърдя като свидетел. Още го чувам как в Клуба на дейците на културата, в ресторант „Янтра“ или в миниатюрната ми, задимена от цигарен дим и пропита с мирис на кафе, търновска квартира, Николай рецитира напевно най-новото си стихотворение…” 

……….

СВЕТОСТТА НА БОЛКАТА

Светостта на болката познавам.

И пред нея тихо коленича.

Цял живот – разбрах – ще се раздавам,

след илюзиите си ще тичам.

Който може – нека ме разбира!

Думите са толкова безсилни!

А зад мене лъкатуши диря

и разказва истината – минало.

Невъзможно е да се повторят

нейните завои причудливи.

Ах, измамник светъл е просторът,

но измамените са щастливи!

 Николай Колев-Поета

Презирам вече всички мнения
И вярвам само в простотата,
Когато бризва вдъхновение 
И леко се редят словата.
А стиховете да изпълва
И вдъхновение и сила
Фразюрство да не ги разпъва,
А свобода да ги окриля!
Тогава само смисъл има
Във творчеството на поета,
И могат неговото име
Да утвърждават вековете!

22.03.1975

След буквите по редовете

Унесеният поглед тича

Въображението свети

На чужди вери се обрича,

За да усети вечността им и вземе

По нещо от духа изваян

На всяко време.

Пространствата излъчват сила,

Нахлуват равномерни, стройни

И звезден шемет се разстила

Детето-Бог твори спокойно,

Искри лъчисто мисълта му вселенна,

Заспивам – люшната камбана,

И звук заглъхнал постепенно.

юни 1970

Вървяха те прегърнати и тихи,

Под стъпките им шушнеше трева

Поспряха и от устните си пиха

С кого не се е случвало това?

Невидимо поскрърцваха щурците,

светулките браздяха тъмнината.

Въртяха горе весел флирт звездите,

А облак обладаваше луната…

1967 Nykolay Kolev – Poeta

В град един и шумен и голям

Бях от мъката си разболян

Като некролог в дъждовен ден,

Затова, че не вървеше с мен!

Спирах пред реклами и кина,

Блед в лицето, блед като деня,

Който доизгасваше сломен,

Затова, че не вървеше с мен!

Ревност и омраза приютил,

Някого издебнал и убил

Виждах си смеха окървавен,

Затова, че не вървеше с мен!

Този смях спаси ме изведнъж

Прероди ме в горд и силен мъж.

Пак пламтях, но с пламък по-студен,

Затова, че не вървеше с мен!

Nikolay Kolev – Poeta