Творчество

За събитието: „Светостта на болката“ – Лирика от Николай Колев-Поета Книгата излиза по повод 20-годишната от кончината на Поета.  Из предговора на редакторката Свежа Дачева: Кажи на другия след мен, при извора да ме намери  Посвещавам предговора на Людмила, за силата ѝ да инициира и осъществи това издание в памет на 20-годишнината от кончината на

Презирам вече всички мненияИ вярвам само в простотата,Когато бризва вдъхновение И леко се редят словата.А стиховете да изпълваИ вдъхновение и силаФразюрство да не ги разпъва,А свобода да ги окриля!Тогава само смисъл имаВъв творчеството на поета,И могат неговото имеДа утвърждават вековете!22.03.1975

След буквите по редовете Унесеният поглед тича Въображението свети На чужди вери се обрича, За да усети вечността им и вземе По нещо от духа изваян На всяко време. Пространствата излъчват сила, Нахлуват равномерни, стройни И звезден шемет се разстила Детето-Бог твори спокойно, Искри лъчисто мисълта му вселенна, Заспивам – люшната камбана, И звук заглъхнал

Вървяха те прегърнати и тихи, Под стъпките им шушнеше трева Поспряха и от устните си пиха С кого не се е случвало това? Невидимо поскрърцваха щурците, светулките браздяха тъмнината. Въртяха горе весел флирт звездите, А облак обладаваше луната… 1967 Nykolay Kolev – Poeta ПРИ ИСТИНАТА Величествено и спокойно кънти в скалите тишина. Безстрашно хилавите хвойни

В град един и шумен и голям Бях от мъката си разболян Като некролог в дъждовен ден, Затова, че не вървеше с мен! Спирах пред реклами и кина, Блед в лицето, блед като деня, Който доизгасваше сломен, Затова, че не вървеше с мен! Ревност и омраза приютил, Някого издебнал и убил Виждах си смеха окървавен,